София през вековете: Женският пазар

Защо е наречен така и „женски“ ли е наистина?

Вавилонско стълпотворение от езици, шарения, някакъв странен обонятелен микс от пържена риба, подправки, парфюми със съмнителни имена и… дюнери. Някой подвиква „хабиби“ и ти казва „колко си хубава“, но не по фотевски, една старица с проницателен поглед те подканва да ти гледа на ръка, а в същото време разбираш, че на сергията срещу теб се продава „най-добрият магданоз“… Да – това е Женският пазар!

Едно необикновено, живо само по себе си, енергично и чаровно по свой собствен начин място, което обаче е изпълнено с години история – историята на един град.

Днес най-големият открит пазар в столицата, намиращ се в самия ѝ център, някога той се е разполагал в градските покрайнини. Носейки много различни имена през годините, като „Житен пазар“, „Конски пазар“ или пък „Георги Кирков“, той винаги остава неизменна и емблематична част от душата и сърцето на града, отразявайки живата история в развитието на търговските му отношения през годините.

Всъщност разбираме, че пазарът е съществувал още дори преди самото Освобождение. Като типичен малко по-голям град в рамките на Османската империя и градоустройството на София по това време също е било изградено по подобие на ислямския пространствен модел. Центърът е белязан от седалището на управителя и голяма джамия, а в случая – и от църква и синагога. В близост се намира и базарът (сук), като в София това е именно Женският пазар.

Но откъде идва наименованието „Женски“? Днес много хора ще кажат, че се нарича така, защото „в миналото търговците били предимно жени…“, но ето как Димо Казасов ни отговаря на този въпрос в своята мемоарна книга „Улици, хора, събития“:

„Тъй се наричаше селският пазар, който ставаше всеки петък на уличното пространство между джамията „Баня-баши“ и цирк-театър „България“. Макар и преместен, той е запазил и до днес името си. Както вече обяснихме, неговото наименование се дължи на един стар, от турското робство обичай, който не позволявал на жената да посещава друг пазар освен селския и пазара за чисто женски потреби.“

Забелязваме и още нещо любопитно. Днес работното време на Женския пазар е нещо, за което трудно може да се говори. Той сякаш никога не спи – и в ранни зори, и късно вечер, и в непоносимата августовска жега, и в до болка пронизващия януарски студ – той винаги е там, съществуващ сякаш отделно от света със свое собствено чувство за ритъм…

Някога обаче женски пазар е имало само в петъчните дни. „Петъкът беше голям празник за селския човек. Тук той се срещаше с роднини, приятели и познати, с които споделяше радостите и неслуките си, тук той узнаваше каква е текущата цена на селските продукти, които изнасяше и на по-малките околийски пазари. На Софийския пазар преди 60 години идваха селяни от далечни места – Кюстендил, Дупница, Самоков, Цариброд, Орхане, Пирдоп и др.“

Но в началото на миналия век, когато транспортните мрежи все още не били развити, на търговците им се налагало да пътуват до два, три дни със своите „волски и конски коли“, за да стигнат до София и още толкова за връщане. „Преди да почне постройката на „Ал. Невски“, селяните разпрягаха колите си около църквата „Св.София“, на местата на Народния театърът и на градината пред банята. Завити в своите вълнени ямурлуци, те спяха в колите си и когато ги напущаха, не се безпокояха за съдбата на оставената в тях стока. Те знаеха, че селският човек счита за голям грях да посегне върху чужд имот“, продължава Димо Казасов.

Селяни от Софийско носят стоката си към седмичния пазар в София / снимка: stara-sofia.com

Как обаче е изглеждал пазарът в миналото и дали е запазил нещо от някогашния си нюх? Със сигурност! Ето как го описва писателят: „На пазарa шумът и глъчката бяха големи, а пазарлъците продължителни и при тях и продавачи, и купувачи изпитваха силата на своето красноречие. При спазаряването на по-значителни обекти – кола дърва, кон, вол, прасе и пр., преговорите по стар обичай приключваха след продължително ръкостискане и друсане на ръцете с народните благословии: „Хаир от пари, хаир от стока“, „Да хилядиш“, „Зло да те не види, а добро да не замине“, „Що гониш, да стигнеш“ и пр., а шегобийците добавяха: „Да те пази господ от кон отзад, от вълк отпред, а от калугер отвред.“  Сякаш нищо не се е променило….

Градски облечена жена пазарува чесън от селяни от софийските села, Женския пазар, София, 30-те години на ХХ век / снимка: lostbulgaria.com

В далечните години на миналия век обаче Женският пазар бил много по-малък и беден на стоки. Днешното изобилие от плодове, зеленчуци и буквално всякакви неща от дрехи, през парфюми и джобни ножчета, до наргилета и контрабандни цигари, в миналото не е било познато, а плодовете и зеленчуците били само сезонни. Цените, естествено, също не са били като сегашните: „Тъй например продаваните на петъчния пазар продукти имаха следните цени: яйце – 5 ст., сирене – 1 лв., краве масло – 1,60 лв., кокошка – 60 ст., пуйка 2-2,50 лв., прасенце – 4-5 лв., вълна – 2,40 лв./кг., 100 зелки – 5-6 лв., кола дърва – 6-8 лв.“

Днес лицето на стария, изчезнал вече пазар, може да наблюдаваме само на стари снимки и пощенски картички. Но въпреки всички промени през годините, въпреки всички обновления и ремонти, виждаме как и до наши дни Женският пазар е успял не само да се запази сред невероятното изобилие от супермаркети и пазари, ами и да съхрани своя неподправен, очарователен и саможив характер, част от душата на града. Все пак не е случайно, че напоследък една от задължителните спирки на туристите е именно той, а само преди броени дни босненската група „Дубиоза колектив“ изнесе импровизиран концерт там. Посещението на местния пазар непременно е сред най-добрите начини да опознаеш характера на един град…

Снимка: БГНЕС Dubioza Kolektiv на Женски пазар

Снимки: Изгубената България