„Киното е най-красивата измама на света“ – Жан-Люк ГОДАР

Роден на 3-ти декември 1930 г.

Един от основоположниците на „Новата вълна“ и революционер във френското кино, режисьор на авангардните шедьоври „Алфавил“, „Жената си е жена“ и „До последен дъх“, самотният творец и вечният естет – Жан-Люк Годар, който днес празнува своя 89-ти рожден ден!

снимка: flickr.com

„В киното ми е интересно това, че не е нужно нищо да измислям. То е способно да бъде всичко. То е живопис, която може да бъде слушана като музика.”

Роден в Париж на 3 декември 1930 година, той израства във франко-швейцарско семейство при баща лекар и майка, наследник на род банкери от Швейцария.

През 1949 г. учи етнология в Сорбоната, Париж. Това е и времето, по което се запознава с други големи имена като Франсоа Трюфо, Жак Ривет и Ерик Ромер. Само година по-късно създава и станалия известен „Gazette de cinéma“, от който публикува пет броя между май и ноември същата година.

„Всичко, което ви трябва за един филм, е пистолет и момиче.“

Първия си филм заснема през 1954 г., а след това участва по-различни начини в заснемането на някои от филмите на Трюфо. По негов сценарий през 1959 г. заснема вдъхновения от действителни събития „До последен дъх“, който се превръща в един от емблематичните и основополагащите за „Новата вълна“. Автор и на филми като „Алфавил“, „Мъжки род-женски род/Masculin, féminin“, „Жената си е жена“ и др., той се нарежда сред видните представители на авангарда в световното кино с голям принос за неговото развитие.

Жан-Клод Бриали, Жан-Пол Белмондо и Ана Карина в "Жената си е жена" (1961)

„Хората ме гледат, но не знаят какво си мисля. Няма и да узнаят.“

Веднъж, докато снимали някакъв епизод, на лентата ѝ дошъл краят и епизодът останал незавършен. Годар отправил молба към актьорите да останат по местата си, докато операторът не зареди нова ролка, след което продължил да снима точно оттам, докъдето бил стигнал. Естествено, актьорите не успели да запазят същите си позиции и затова в процеса на монтажа изображенията рязко подскачали. Това обаче съвсем не смутило режисьора и дало началото на особено важна парадигма в киното – авторския стил, при който всички „подскачания“ са възможни.

„Киното е най-красивата измама на света.“

Тъкмо либерализирането на монтажната техника и кино разказа изиграват особена роля за Новата вълна, а по-късно оказват голямо влияние върху американското кино не само от средата на века, а и до днес – Куентин Тарантино сам признава за изключителното влияние на филмите на Годар при избора му на монтажна техника.

Ана Карина / снимка: flickr.com

„Не мисля, че към филм можем да изпитваме някакви чувства – чувствата се изпитват към жена. Киното не бива да го целуваш“.

Едно от нещата, с които е интересен Годар и в личен план, е с неговия брак с Анна Карина, която участва в много от филмите му. Това са „Жената си е жена“ (1961), „Да живееш живота си“ (1962), „Made in USA“ (1967) и др. Впоследствие обаче връзката им се разпада и в този период той прави „Алфавил“ и „Лудият Пиеро“ (1965), в които дава израз на екзистенциалната си криза.

снимка: flickr.com

„Изкуството ни привлича с това, че разбулва най-съкровената ни същност.“

Така, оставайки завинаги запечатано в историята на киното, името на Годар и до днес е авторитет сред младите творци. Защото, както той казва, „не е важно откъде тръгват идеите, а докъде стигат.“ Честит 89-ти рожден ден!