Христо Стоянов пред Tribune: Българинът е убеден, че държавният служител краде, защото на негово място - това ще прави

Писателят Христо Стоянов в интервю за Tribune.bg

Г-н Стоянов, как бихте коментирали резултатите от изминалите избори, на първо място парламентарните избори, станахме свидетели на абсолютен крах на социологическите прогнози, защо?

- Защо трябва да е крах на социологическите агенции? Защо не приемем, че това е заиграване с новопоявилите се партии. Лъжливи ходове. Всъщност единствената политическа сила, която е предвидима – било заради увереност (понякога граничеща със самоувереност) и своята откритост я прави лесна плячка на задкулисието. И попадна в клопката. Трябва да се научим да предвиждаме лъжливите ходове веч. Другото, което ни изигра лош номер е безграничната вяра в народа – пак опираме на предоверяване.

Според някои „суверенът“ наказал по този начин партиите. Мисля, че не познаваме българина. Той не търси наказание – българинът винаги търси отмъщение. Като започнеш от протеста му пред Съдебната палата за виновно управление на МПС, та се стигне до неговите лични неуспехи, които задължително приписва на Държавата. А кой е държавата – управляващите я в момента. За българина държавата не са правила, а конкретни лица. Защото по природа българинът урежда нещата под масата – от запазване на месо по Великден в магазина, през търсената книга и се стигне до обществената поръчка.

Дълбоко в себе си българинът е корумпиран. Националпсихология. Той не иска наказание за причинителя на катастрофата, той иска да бъде отмъстен с най-високото наказание (подтекста е обезпечаване) за случилото се. Той е убеден, че държавният служител лъже и краде, защото знае, че ако той е на негово място, това ще прави. И иска да бъде отмъстен затова, че е неудачник…  

Видяхме как „Продължаваме промяната“ всъщност изсмукаха вота на „Демократична България“, БСП, ИТН и „Изправи се БГ! Ние идваме“, като последните дори не попадат в 47-ото Народно събрание. Като удавник за сламка ли се хваща българинът при появата на всеки нов герой? 

- Понякога си мисля, че ако в Народното събрание се влиза не с избори, а на ротационен принцип ще е най-добре. Влизаш една година, крадеш и на твое място идва брат ти… Това в кръга на шегата. Всъщност, в кръга на вероятностите. Българинът се чувства като човек, разпределящ порциите… Той е този зад шубера, който сипва манджата… Нещо като: „Хайде, стига. Ти вече мина един-два пъти. Сега ще сипя на другия, че няма в баката боб вече“… Българинът обича да наказва. Той се изчервява от думата „любене“, защото тези любовни действия ги ползва за наказание. Той наказва майка ти, леля ти, баба ти… Цялата рода наказва и замечтано се чуди в този момент баща ли ти е, или брат, нищо, че е в качеството на баща…

Може би заради това българинът си хареса „топките“ на Асен Василев. Очакваше се такава реакция от избирателя, който в тяхно лице видя „отмъстители“. Те знаеха за тази българска черта и за два месеца в правителството настроиха народа, като му дадоха напразни надежди за отмъщение. И никой не ги попита като как ще вкарват в затвора, след като това може да свърши единствено съдебната система. И ако те организират народен съд като как ще ни приеме след подобен акт Европа… И не само тя. И, понеже хората не разбират, се увлякоха по „неуловимите отмъстители“ – имаше такъв съветски филм по мое време.

Ще успеят ли Кирил Петков и Асен Василев да оправдаят очакванията на тези, които гласуваха за тях, какви са шансовете им за съставяне на кабинет и биха ли могли да овладеят здравната, икономическата и енергийната криза в страната?

- За да успеят трябва да тръгнат с репресии. И тъй като двамата много добре знаят, че подобни дела биха претърпели фиаско в съдебна зала, си намериха един Бойко Рашков. И без това вече прие заради навиците си прякора „Дамаджаната“, той като разплетена такава ще седи в полето и гаргите ще бягат от царевицата. Друг е въпросът какво може да открие. Тошко Йорданов каза веднъж, че не може една и съща фирма да взима за километър магистрала 40 млн. евро в Сърбия, а от България – 60 млн. Ефектно, че и като цифри дори може да е вярно. Но как не се намери един пътен инженер да каже какъв е теренът в Сърбия и какъв – в България.

Аз съм служил в ЖП „войски“ и строихме пътища. Че понякога един километър релсов път излиза по-евтин от тридесет метра мостово съоръжение с дренажите, трасирането, отводняването… Ами цените за отчуждаване и разликата на цената на земята в Сърбия и в България… Но българинът дава своята оценка „Крадене“ и никого повече не слуша. Така стана с прословутите язовири на Кирил Петков… Между другото, когато Бойко Борисов печелеше избори го поздравяваха Европейските лидери. От пресцентъра на Кирил Петков и Асен Василев се похвалиха, че ги бил поздравил лично Васил Божков. Това не е ли достатъчен атестат за „бъдещите творчески намерения“ на новите политици. Апропо, същият пожела и успех на Румен Радев. Не Макрон, не Меркел, не Путин дори – Васил Божков му пожела успех. Е, какво мисли народът за това?

Що се отнася до президентския вот, очаквано, предвид преднината от първия тур, Румен Радев спечели битката, какво не достигна на проф. Анастас Герджиков и полковник Невяна Митева, за да се преборят с Румен Радев и Илияна Йотова?

- На един професор какво му липсва – простащина. А при Герджиков и Митева просто не съществува, пък и няма почва. Ето какво им липсва на двамата. Самият факт, че през целия си мандат Румен Радев не направи нищо за ремонт на Читалището в родното си село говори достатъчно. Вероятно там за първи път е прочел Аристотел и Гьоте, които обича да цитира неправилно той. Представяте ли си, този човек на Първи ноември кани читалищни деятели в Бояна. И те се снимат с него, правейки му пиар по този начин. А Читалището в неговото село се срива. На 24 май кани писатели и се снима с тях, а вероятно на някой от тези писатели му е изгоряла книга в това Читалище.

Вярно, не е негово задължение, но от някаква кумова срама поне. Едно лично дарение да направи… Но, между другото, улицата до родната му къща все пак не е като останалите. И това не е с лични средства. В представите на българина интелектуалецът е мързелив човек. „Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл“. Това е страшното. Българинът уважава само мъртвите си аристократи и интелектуалци… Той ги обича добре изстинали…

Победителите са си победители, но като цяло тези избори преминаха при изключително ниска избирателна активност. Какво трябва да ни говори това?

- Може би гузната съвест на българина е започнала да работи. Той се усеща вече какви ги сътвори с протестите. Кого обслужи. Но пустата му и фалшива гордост, даже горделивост не го накара да се върне, да си признае грешката.

Какви основни изводи можем да си направим от тези поредни избори?

- Тъй като съм член на ГЕРБ, макар и отскоро, мисля тези неща да си ги кажем в клуб „Приморски“…