Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Първо се решава политическата криза, а после всички останали

Мнения

Първо се решава политическата криза, а после всички останали

Първо се решава политическата криза, а после всички останали - Tribune.bg
Снимка:

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg

Едва ли днес мнозина помнят изборите за 45-то Народно събрание през пролетта на 2021 г., които на фона на безкрайните кризи, инфлацията, цените на горивата, пандемията, войната в Украйна и нестабилността в държавата, изглеждат като някакво събитие от отдавна отминала епоха. Но, както обича да казва вече бившият министър-председател Кирил Петков, тези избори бяха „вододел“, „водораздел“ или някаква друга некнижовна дума, която той обича да използва от сравнително бедния му български език речник.

Изборите за 45-то Народно събрание поставиха един дълъг и мъчителен период в най-новата история на България със серия от три парламентарни избори и със задаващи се четвърти такива през октомври на настоящата година. Служебните кабинети на президента Румен Радев управляваха безпрецедентно много време, избраните парламенти бяха краткотрайни и хаотични, а политическото представителство, дори когато имаше сформирано парламентарно мнозинство, доказваше, че не е способно да взема важни и принципни по най-наболели въпроси. Мнозинството на „промяната“, излъчило отишлото си вече правителство на Кирил Петков, се провали по безпрецедентен начин точно тогава, когато трябваше да действа – по въпросите на енергийната криза, в подкрепата за Украйна, по въпроса с евроинтеграцията на Северна Македония.

Няма как да има второ мнение в една такава ситуация, че България се намира в безпрецедентна може би политическа криза, която достига своя връх в последователната неспособност на политическото представителство да излъчи някаква стабилна управленска конструкция, способна да изпълнява програма и да решава кризи. Но дори тогава, когато една такава конструкция е излъчена, начинът, по който е направена тя, нейните съставни цели, целите, които си е поставила, просто не са способни да произведат задоволителен и смислен резултат. Проваленото управление на „промяната“ доказа това нещо може би по христоматиен начин – идеологически несъставни части като „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ се събраха под гръмкото названия „промяната“ с единствената цел да консумират власт.

В тази коалиция всичко беше изначало провалено, започвайки от начина на вземане на решения до целите, които си е поставила. И е факт, че тя нито успя да реши някоя от застигналите страната кризи, нито пък успя да намери решение дори за някакъв много злободневен въпрос като избор на нов председател на КЕВР, който дори наобратно успя да превърне в конституционна криза в последните дни на отиващото си 47 Народно събрание.

Разбира се, всичко това към настоящия момент вече са минали събития и политическата система с не малка доза песимизъм гледа към изборите за 48-то Народно събрание (песимизъм, защото спиралата от избори може да продължи). Но те служат като отправна точка за необходимите изводи, които следва да се направят, а именно как да се продължи оттук насетне, каква предвидимост и сигурност да се даде на държавата и обществото, какво трябва да се направи, за да не се превърнат днешните кризи в катастрофа. И първият, основен и най-важен извод, който трябва да се направи е, че първият и най-важен приоритет следва да бъде разрешаването на политическата криза. Защото без тя да намери своето решение, няма как да се излъчи стабилно управление, което да започне да решава проблемите на държавата.

Въпросът е как би могло да се случи това. Първото и най-важно условие в тази посока е диалогът между политическите сили, които ще бъдат част от 48-то Народно събрание. И диалог, който да не е обвързан с повтаряне на лозунги, втръснали мантри и дребнотемие. Едва тогава, когато я има готовността за открит диалог, може да се премине към следващата стъпка, а тя е начертаване на някакви основни и базисни приоритети, върху които да се постигне едно поне принципно съгласие. Това са на първо място намирането на решение за енергийната криза – газ, горива, ток – която заплашва страната с една много студена и гладна зима. И решенията за нея не само трябва да се вземат, те трябва да се вземат и бързо, защото новото 48 Народно събрание ще има много малък хоризонт да действа преди енергийната криза да премине в своята „студена“ фаза. Втората стъпка ще трябва да бъде започването и завършването на бюджетната процедура за държавния бюджет и бюджета на здравното и обществото осигуряване на 2023 г. Третата стъпка е по-абстрактна и е свързана с по-дългосрочни решения, а именно – ще има ли воля за сформиране на едно парламентарно мнозинство, което в днешните условия на геополитическо противопоставяне, ще стане гарант за евроатлантическата ориентация на България.

Взаимният диалог и постигането на съгласие по такива основни въпроси ще бъде предпоставка и за успешното извървяване на процедурата по чл. 99 от Конституцията в избора на министър-председател и състав на Министерския съвет. И решението на политическата криза ще си пролича в способността на парламентарното мнозинство, застанало зад това правителство, и на самия кабинет да осигурят поне двегодишен хоризонт за управление на държавата. Едва така би могло да се каже, че политическата криза в страната е намерила някакво решение поне в обозримо бъдеще. Защото, независимо нейното звучене като едно абстрактно понятие, тя представлява ключът за разрешаването на всички останали кризи – тяхното решение минава през абсолютната предпоставка на политическата стабилност. И затова първата и най-неотложна задача на новото 48 Народно събрание ще бъде да се намери диалог между политическите сили в него, които да покажат способност за постигане на съгласие по най-належащите за държавата въпроси.

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.

 


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Искате ли връщане на хартиената бюлетина?
Покажи резултати Скрий резултати