Спомените от детството оживяват с новото зимно меню на „Котилото“
„Храната е дар, който трябва да се третира с благоговение – подправена с романтика, ритуалност и щипка спомени“. Това не са просто думи на американо–арменския писател Крис Бохджалян, а е истинска философия и светоусещане, което изцяло се припокрива с нашия сръбски ресторант, категорични са майстор-готвачът Далибор Маринкович – Даци и Йонко Георгиев, двамата собственици на емблематичното столично заведение „Котилото“.
„Много е важно да съумееш да задържиш нивото, да задържиш качеството и това не важи само за нашия бизнес и бранш, важи за всяка сфера, но при нас е показателно, защото обратната връзка идва веднага. Далибор я усеща по чиниите, които се връщат в кухнята, аз я усещам по погледа и енергията на човека, когато го изпращам и това се случва вече 12 години“, обясни Йонко Георгиев по време на представянето на новото зимно меню на ресторанта.
„За зимното меню започвам да мисля още в края на септември или началото на октомври. Още тогава започвам да слагам домашните туршийки. Със самото застудяване на времето и появата на първия сняг на мен ми идва апетит. Започва да ми се иска нещо зимно да си хапна. Иска ми се нещо да променим и за клиентите. Така самите идеи започват да се появяват“, разказва майстор-готвачът Далибор Маринкович – Даци.
„Рецептите за туршийките и краставичките са от майка ми. Тя така правеше в Сърбия. Това си е традиция, както за България, така и за Сърбия. Ние си правим зимнина – лютеничка, туршийки, компоти. Аз така съм живял. Така съм израснал, така съм закърмен. Това са рецептите на майка ми, на баба ми – това си е връщане в детството. Храната за мен освен всичко е и спомен“, допълва Даци, който си признава, че готвенето за него е истинска страст, която го вдъхновява.
„Най-голямата подправка в моите рецепти е любов. Не чувствам готвенето като задължение. За ресторанта готвя така, както обичам да готвя в моя дом – да е вкусничко, уютно и с любов“.
И това няма как да бъде скрито, защото отношението към всеки детайл, щипката детски спомен и усещането за домашен уют се виждат във всяка една чиния, която излиза от кухнята на това заведение с душа и сърце. Божествените сармички с пушено месце, вкусната зимна салата с праз лук и печена чушка, вълшебно маринованите печурки, традиционните изкушения на скара, типичните сръбски разядки, хлебчета и пърленки са само част от храната, която със сигурност ще ви накара да усетите зимата много по-топла, особено ако се намирате близо до камината на ресторанта с чаша мека крушова ракия в ръка, докато навън тихо вали сняг.
Но тази година, споделя майстор-готвач Даци има специалнa изненада за гостите - ястията с крехко патешко месце.
„Патешко бутче и патешки воденички в каймак. Те са запечени на скара и поднесени с топъл сръбски каймак. Получават се много крехки. Бутчето също е много крехко – запържено или запеченко. Това месо има повечко мазнинка от пилешкото месо, което му придава повече аромат и вкус“, обяснява Даци.
„Всеки път, когато пускаме ново меню за мен е голяма емоция. Всеки път ми е предизвикателство, искам да се представя възможно най-добре, защото влагам много във всичко, което правя“, споделя майстор-готвачът.
„Далибор е на масата, Далибор е финесът, Далибор е гурмето. Във всеки детайл в храната виждате Далибор. Мен ме виждате в обстановката, в подредбата на масата в атмосферата. Мен ме виждате в посрещането и изпращането на клиентите. Именно така се припокриваме с Далибор. Той е на масата, а аз съм около масата. Това сме ние – единият е душата, а другият сърцето на този ресторант“, разказва Йонко Георгиев.
„Аз вдъхновявам него, а той мен, но основната ни движеща сила са нашите клиенти. Именно това е тайната ни толкова години – той усеща мен, а аз усещам него. Той определя моя ден, а аз определям неговия. Това сме ние“, с усмивка казва Йонко и допълва:
„При нас обаче има нещо специфично. Работим в такава симбиоза, че всъщност ние правим това, което на нас ни харесва и това нещо се харесва на другите. Това е безценното. Тогава се чувстваш наистина удовлетворен от работата си. Ние не гледаме на този ресторант като обикновен бизнес. Оставяме всеки ден тук сърцето и душата, а щом правиш това, което на теб ти харесва със сърце няма начин да не постигнеш успех.“
Йонко и Даци обясняват, че много държат специално да подбират продуктите, които се използват за приготвянето на храната. Голяма част от тях са доставяни от Сърбия, а зеленчуците често директно от градините на малки производители.
„Да успееш да задържиш услугата, която предлагаш на клиента на високо ниво в продължение на години е голямо предизвикателство и е доста трудно, но малко хора го разбират. В началото всичко изглежда супер, подготвен си, зареден с енергия, която те води, но неминуемо се стига до някакви моменти на трудности, когато нямаш очакваните резултати. Именно в тези моменти е важно да не се отказваш и да не изневеряваш на себе си. Защото трудностите би трябвало да те амбицират да вървиш напред“.
„Аз съм свикнал с динамика, с много клиенти, с пълни маси. Радваме се на този успех. Това се дължи именно на нашата симбиоза и добрата връзка с клиентите. Аз я получавам обратна връзка от клиентите, защото аз съм човекът, който посреща и изпраща нашите гости. Аз общувам с тях. Предавам реакциите им от храната и от атмосферата на Далибор, който е в кухнята. Така двамата постигаме добрия продукт, добрата услуга, които поднасяме“, разказва Йонко.
„За 12 години ние вече си имаме един стабилен кръг от приятели, така наричаме нашите гости – приятели. Думата клиенти не ми харесва много. Аз винаги съм казвал, че ресторант се прави за приятели. Както обичаме да казваме „Добрият стопанин е добър слуга“. Ние сме добри домакини, защото за нас е важно да угодим на клиентите си“.
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/shou/spomenite-ot-detstvoto-ozhivya/