На есен без песен

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Вчера председателският съвет на Народното събрание се събра за втори път, за да обсъди с конституционалисти дали парламентът трябва да се произнесе по волеизявлението на кандидата на „Има такъв народ“ за министър-председател Пламен Николов, който „по лични причини“ се отказа от избиране и предлагане на правителство. Така първият проучвателен мандат за съставяне на правителство не може да бъде изпълнен. Експертите вече говорят за „безпрецедентна ситуация“, която не е уредена в Конституцията.

Все по-сигурно вървим към нови избори наесен, след като и ГЕРБ обяви, че ще номинира отново Даниел Митов за премиер, ако мандатът стигне до тях, ще предложи и правителство „за пример”, но веднага след това ще върне мандата. Това съобщи на пресконференция лидерът на партията Бойко Борисов. Той допълни, че ГЕРБ са готови да предложат състав на Министерски съвет пред сградата на Президентството, „за да могат хората да сравнят“.

Какво следва? Макар ситуацията да се мени ежечасно, правителство с трети мандат е много малко вероятно. Лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че ако се стигне до трети проучвателен мандат и той бъде даден на тях, социалистите ще предложат състава на служебното правителство за редовен кабинет. От една страна този ход изглежда добре преценен, тъй като самата Нинова е в трудна ситуация – вътрешната опозиция нараства с всеки ден, а подкрепата към столетницата се топи с часове. От друга страна това предложение още повече засилва съвсем обективните подозрения, че БСП няма полезен ход и е в сериозна криза, а въпросът вече не е кога ще излезе от нея, а дали въобще ще успее да го направи.

Вероятността ДБ да получи третия мандат е малка, защото е ясно, че само ИБНИ биха ги подкрепили. Самите ИБНИ пък искрено си вярват, че могат да се явят като обединител, който да успее да получи подкрепа и от ИТН, и от БСП, и от ДБ, но фактите говорят, че само желанието на някои техни членове „да се жертват” за някой пост не е достатъчно – в действителност коалицията между Манолова и Хаджигенов нито има потенциала, нито възможността да генерират успешен мандат. Мераците на ИБНИ са напълно обясними, защото именно те ще са най-големите губещи при нови избори, които ще са с още по-ниска активност, а гласоподавателите на Манолова и сие са всичко друго, но не е и постоянна величина.

Какво ни очаква след поредните избори? Много вероятно е след всичко, което направиха и не направиха, ИТН да получат по-малка подкрепа. ГЕРБ имат всички шансове да увеличат гласовете си, което обаче няма да промени съществено конфигурацията за следващия парламент – утопично е да се говори за сериозна преднина.

ДБ са нахъсани да подобрят резултатите си, което вероятно ще и стане. Милионите, които са наливани в кампанията им, както и кръга, който стои зад създаването, конфигурирането и всички действия на коалицията, отдавна чака да бъде овластен. Все още избирателите им продължават да живеят в сладка и трудно обяснима заблуда, че това е дясна коалиция. Заблуда, съзнателно поддържана от повечето активисти и лидери на обединението, които говорят витиевато, за да не изгубят подкрепата на по-консервативно ориентираните си гласоподаватели. Въпрос на време (и на получени постове) е да покажат същността си, която намекна преди няколко дни Христо Иванов, като гласно изброи приоритетите на ДБ, сред които: „ангажимент към евроатлантическите ценности”, които ценности вече са известни и на децата (особено на тях). Друг приоритет е „програма за прилагане на зелени климатични политики”, като това са същите политики, които ще унищожат ключовия за страната ни въглищен отрасъл в България. Разбира се, Иванов не пропусна и „реформата във ВСС”, зад което така хубаво звучащо словосъчетание всъщност се крие меракът за смяна на едни хора, които не им играят по свирката, с техни послушни хора – Лозан Панов и кръгът около него. А пък приоритетът, касаещ медийната среда, който беше назован с думите „мерки за изчистване”, ни припомня за едни прийоми, които уж би трябвало да са отдавна забравени, но в последните месеци опитите да бъдат възкресени са все по-настойчиви и притеснителни.

БСП са пред угрозата да бъдат изтласкани дори на пета позиция, след което оставката на Нинова ще им е най-малкият проблем. Столетницата е едновременно в политическа, кадрова и идейна криза, която се задълбочава буквално с часове. БСП вече само по името си е социалистическа. Според вътрешната опозиция в партията, ръководството на столетницата, в частност Нинова, са подкрепили десни политики, което е довело да сериозен отлив на избиратели. Самите различия между двете групи в БСП засилват все повече неефективността, а пренасянето на тези конфликти в медиите, намалява още повече подкрепата за партията.

ДПС винаги ще имат електорален потенциал, за да бъдат представени в Народното събрание, и то добре и със сравнително постоянен брой депутати, и никакви трусове – нито международни, нито национални, нито партийни, не са в състояние съществено да променят вота за тях. Макар и да изглежда на пръв поглед парадоксално, именно това е партията, която хем всички сочат за нежелан партньор, хем всички - рано или късно, под една или друга форма, опират до тяхната подкрепа.

Както вече беше споменато, ИБНИ вероятно ще са най-големите губещи при нови избори, поради което трескаво се опитват да се прикачат към някого. Появи се и информация, че са инициирали разговори с ДБ, за да може някои активисти на най-малката парламентарно представена коалиция да се прелеят към хората на Христо Иванов и по този начин да гарантират присъствието си и в следващия парламент.

Единствената въпросителна е дали т. нар. патриотични формации под някаква форма ще успеят от третия път да влязат в парламента. Конфигурациите там изглеждат буквално необятни – ВМРО може да са сами, може обаче да повторят последната си коалиция с НФСБ и ВОЛЯ, може да са само с НФСБ, може да са с КОД. Както и всяка от изброените партии може да се яви самостоятелно или с някоя от останалите, плюс- минус. Проблемът е, че избирателите на всяка от посочените, и заради подобни схеми и конфигурации, вече са прекалено демотивирани да отидат до урните и да дадат подкрепата си.

Прави впечатление, че всичките тези партии имат и сериозен проблем с посланията си и по-скоро с начина на достигането им до избирателите. Поради различни причини патриотичната идея или по-точно – носителите ѝ, са в една или друга степен дискредитирани, което се вижда по изборните резултати.

Новите избори няма съществено да променят конфигурацията, напротив – възелът ще остане все така заплетен, а кандидатите да го разплетат намаляват с всеки следващ вот. По-притеснителното е, че проблемите, които предстоят да бъдат решени, стават все по-сериозни и все повече с настъпването на есента – увеличаващият се мигрантски натиск, четвъртата вълна на Ковид, ситуацията с ветото ни спрямо Северна Македония и още редица други. А избирателите са все по-апатични, аполитични и изпаднали в плашещо безвремие, без да осъзнават, че най-потърпевшите ще са именно те.

***

Виктория Георгиева е изучавала журналистика, в момента завършва „Религията в Европа“, направление „Ислям“, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Редактор и автор в „Консерваторъ“, автор във в-к „Труд“. Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.