Историкът Георги Марков: Новогодишната реч трябва да дава хоризонт, да има оптимизъма

„Новогодишното слово на държавния глава трябва да дава светъл хоризонт, надежда - така че младите да не бягат от Отечеството“. Това казва в интервю за Епицентър.бг историкът акад. Георги Марков в коментар за обръщението на президента Румен Радев на 31 декември, което предизвика полюсни коментари.

„Казват, че словото на Радев било политическо – тези слова са политически“, обръща внимание акад. Марков.

Той припомня, че първият български държавен глава, който „влязъл“ в домовете на гражданите в полунощ на 31 декември, е бил цар Борис III.

Златният фонд на националното радио пази обръщението му към нацията от 1935 година. Тогава във Военния клуб се провеждали новогодишни офицерски балове, на които присъствал монархът с министрите от кабинета и най-видните политици. И от 30-те години обръщението на царя започнало да се предава по радиото. "В онези години радиоапарати имало в отделни домове на по-заможни българи и в някои кръчми", припомня Георги Марков.

Според него държавният глава – и царят, и ръководителите на социалистическа България по-късно, до президентите в наши дни, на Нова година говорят за отминаващата година и набелязват перспективите - накъде да се върви през новата.

А това е политика.

Преди България да стане пълноправен член на ЕС и НАТО постиженията ни по този път задължително бяха изтъквани от президента на Нова година. Така правеха и д-р Желю Желев, и Петър Стоянов, и Георги Първанов.

Акад. Георги Марков обаче подчертава, че в новогодишните слова политиката не трябва да доминира грубо, в тях трябва да има и празничност, тържественост, да има оптимизъм, въпреки трудностите. „Да се каже – ние преживяхме много, но лошото е зад гърба ни. Това беше стилът на Тодор Живков. Той отлично правеше това и умееше да весели народа“, продължава историкът.

За новата 1988 г., например, Тодор Живков се обръща към нацията със следните думи: „Това е час на надеждата. Вдигаме наздравица, посрещаме сурвакари, внуци и правнуци.“ Политиката, разбира се, слага отпечатък върху тогавашната реч на Живков. В Съветския съюз Михаил Горбачов вече е започнал перестройката и държавите от Източния блок са под силен натиск да следват този курс. „Преустройството е велик исторически шанс, да го превърнем в реални дела – такава е днес повелята“, ще каже Живков на 31 декември 1987 г.

Ако се върнем в наши дни, през 2010 г. Георги Първанов е в ситуацията на Румен Радев днес – управлява кабинет, който не е от неговия политически цвят.

Тогава Първанов казва, че „едва ли българският народ може да се обедини в мнението си за изминалата година, но трябва да бъде единен в надеждите си“.

По-рано, през 2007 г., е критичен, като казва, че „богатата новогодишна трапеза не може да прикрива проблемите“. "Постигнатото не ни изпълва със самодоволство и все пак то е основание за по-високо национално самочувствие, повод да гледаме по-уверено напред, да чертаем по-амбициозно и за по-далечен хоризонт общите и личните си планове", изтъква в същата новогодишна реч Първанов.

В речта на Румен Радев от онзи ден обаче доминира критиката. Запитан редно ли е критиката да е основният акцент в едно новогодишно слово, акад. Марков е категоричен – критиката е горчилка! „Как без надежда! Разбира се, не захаросана надежда, не да се обещават планини от щастие, но да се каже, че България ще се превърне в едно добро място за живеене. Трябва да се намери баланса“, е „присъдата“ на историка.

Според него политиците трябва да се вземат в ръце и да знаят, че са отговорни да направят така, че на новогодишната трапеза българите да хванат с усмивка чашата с шампанско.