Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Шоу
  3. Едит Пиаф, която ни научи да не съжаляваме за нищо

Шоу

Едит Пиаф, която ни научи да не съжаляваме за нищо

Снимка:

104 години от рождението на легендата на Франция

Животът на Едит Пиаф е една драматична любовна балада, изцяло пресъздадена в нейните шансони. Тя преживява изключително трудно детство, смъртта на собственото си дете, на любимия си, две автомобилни катастрофи, седем операции, пристъпи на делириум и безумие, опит за самоубийство, три коми и две световни войни. Единствената битка, в която не успява да излезе победител, и която в крайна сметка слага край на живота ѝ, се оказва тази с рака на черния дроб, открит от лекарите 2 години преди да ни напусне.

И въпреки всичко, за тези 47 години живот, "Врабчето на Париж" до последните си дни върви напред, не се дава и успява да остави незаменим и траен отпечатък в историята на музиката и културата на Франция. Тя се превръща в световно известна легенда, покоряваща и до днес сърцата на милиони.

Едит Пиаф, 1939 / снимка: wikimediaЕдит Пиаф, 1939 / снимка: wikimedia

Едит Джована Гасион, известна още като Едит Пиаф, а също и La Mome Piaf (Момичето врабче) е родена на 19 декември 1915 г. в квартал Белевил в покрайнините на Париж. Въпреки че върху нейният живот са правени множество изследвания, до ден днешен много моменти от него все още тънат в неяснота и тайнственост. Целият ѝ житейски път, освен от драматизъм, е съпътстван от легенди. С една от тях започва дори първата ѝ глътка въздух – според нея тя е родена под уличния фенер на тротоара на ул. „Белвил“ №72. в една зимна парижка вечер.

Кръстена е Едит в памет на британската медицинска сестра Едит Кавъл, екзекутирана заради помощта, която оказва на съглашенски войници в Белгия по време на Първата световна война.

Само два месеца след раждането ѝ обаче майка ѝ я изоставя на грижите на алкохолизираната ѝ баба, която за да се спаси от така досадния за нея бебешки плач, смесва млякото на новородената си внучка с вино. В резултат на това Едит напълно ослепява на 4-годишна възраст...

Едит Пиаф, 1946 / снимка: wikimediaЕдит Пиаф, 1946 / снимка: wikimedia

Съществуват и много легенди за това как се е възстановила впоследствие. Когато научава за слепотата ѝ, баща ѝ я взима и я поверява на грижите на собствената си майка, която държи публичен дом в Нормандия. Там за малката Едит се грижат проститутки. Според една от биографиите, тя си възвръща зрението, след като баба ѝ, заедно с няколко от проститутките събират пари и я изпращат на поклонение при Sainte Thérèse de Lisieux. Според суеверието, Едит се изцерява от болестта по чудо. След години самата певица ще разкаже, че си възвръща зрението именно благодарение на баба си, която сама я завежда в базиликата "Света Тереза" в Лизио и измолва от Светицата и Исус зрението на внучка ѝ да се възвърне. И точно така става – Едит проглежда.

Следват няколко години обикаляне на Франция с баща си, който изнася акробатични представления. Това дава възможност на Едит да пее за първи път пред публика, но по-късно се отделя от него и започва да пее самостоятелно като улична певица.

Когато е на 16, я забелязват и я канят да пее в кабаре. Тъкмо там се запознава и с бащата на единственото си дете – Луи Дюпон. Бракът им обаче не е щастлив и те се разделят, а Едит започва връзка със сводник, който едва не я застрелва, когато тя решава да се раздели с него.

Още преди да навърши 20 години, Едит се сблъсква с най-голямото съкрушение в живота – близо 3-годишната ѝ дъщеричка се разболява от менингит и умира.

Тежкото преживяване вкарва певицата в дълбока депресия, от която единствено музиката успява да я изкара. Тя продължава да се бори и отново излиза да пее на улицата, като точно тогава я забелязва Луи Лепле, а това променя целия ѝ живот.

Той я кани в Шанз-Елизе и ѝ дава името Пиаф (piaf - врабче – fr.), така подхождащо ѝ… „Родих се като врабче, живях като врабче, ще умра като врабче", пее тя още на улицата.

Един Пиаф и Тео СапароЕдин Пиаф и Тео Сапаро

Така, покрай участията си в Шанз-Елизе Едит се запознава с Раймон Ассо, който става неин мениджър и любовник. Благодарение на него и участието, което той и урежда в мюзикхола ABC, тя успява буквално за една вечер да се превърне в истинска знаменитост. Започва да се къпе в слава и успехи, пее ден след ден пред препълнени зали и общува с най-известните личности на своето време – Чарли Чаплин, Марлене Дитрих, Айзенхауер и дори английската кралица. Всичко се променя за малкото врабче, родено под уличния фенер в мразовитата декемврийска вечер…

Едит Пиаф, театър ABC, 1951/ снимка: wikimediaЕдит Пиаф, театър ABC, 1951/ снимка: wikimedia

По време на Втората световна война Жан Кокто ѝ предлага роля в пиесата „Равнодушният красавец“. Представена за първи път през 1940 г, по-късно по нея се прави и филмова адаптация, в която Едит играе главна роля. Славата ѝ излиза далеч отвъд границите на родната ѝ Франция, предизвиквайки безспирни аплодисменти по целия свят.

„Врабчето“ завинаги се превръща в легенда.

През 1947 г., след множество краткотрайни флиртове, тя най-накрая намира голямата и истинска любов на живота си в лицето на боксьора Марсел Сердан. Но отново, след само 2 години, тя трябва да преживее още една съкрушителна загуба. В памет на загиналия в самолетна катастрофа свой любим, тя пише „Химн на любовта“, която се превръща в една от най-известните ѝ песни.

Едит Пиаф умира от рак на черния дроб на 47 години във вилата си в Plascassier на Френската ривиера на 11 октомври 1963 година. Нейните последни думи са: „Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си“.  Въпреки това, тъкмо тя е жената, която ни научи да не съжаляваме за нищо:


Не, за нищо, абсолютно за нищо...

Не, не съжалявам за нищо
Нито за доброто, което са ми направили ,
Нито за лошото .
Всичко това ми е безразлично.

 

Не, за нищо, абсолютно за нищо...
Не, не съжалявам за нищо.
Всичко е платено, изметено, забравено.
Не ме интересува миналото.

С моите спомени
просто запалих огъня.
Моите мъки , моите удоволствия.
Нямам повече нужда от тях .

Изметох любовите си си
С всичките им трепети.
Изметох ги всичко завинаги .
А сега започвам от нулата.

 

Не, за нищо, абсолютно за нищо...
Не, за нищо не съжалявам.
Нито за доброто , което са ми направили ,
Нито за лошото.
Всичко ми е безразлично.

 

Не, за нищо, абсолютно за нищо...
Не, не съжалявам за нищо.
Защото моят живот,
защото моята радост,

днес започват с теб!

 

(превод на песента: otkrovenia.com)  


Коментари (1)

ЙОКИН Пре35г.,четох биографията й,РАЗСТЪРШВАЩАТА.
21.03.2020 12:33 / Отговор

Добави коментар




Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още