Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мултимедия
  3. „Миналото. Начин на употреба“ през очите на финалистите от конкурса за млади автори на галерия Нюанс

Мултимедия

„Миналото. Начин на употреба“ през очите на финалистите от конкурса за млади автори на галерия Нюанс

Всичките двадесет и три произведения на младите художници можете да разгледате до 15 март

Галерия „Нюанс“ отваря врати преди 6 години и за това време е представила на публиката множество великолепни изложби. Една тяхна инициатива обаче винаги има особен емоционален заряд – конкурсът за млади български художници.

Мисията – да представя и подпомага развитието на младите във визуалните изкуства.

Наскоро приключи и третото издание на инициативата. В него участваха 140 автора, а сред тях  бяха избрани двадесет и трима финалисти. Изборът бил изключително труден, заради многото великолепни творби, разкриват от журито.

В третия поред конкурс художниците работиха, провокирани от заглавието “Миналото. Начин на употреба”. Всички произведения в селекцията, чрез абстрактни или буквални похвати, третират тази тема, намират отговори и задават въпроси относно употребата и влиянието на миналото в настоящето и бъдещето.

И все пак, като всеки конкурс и този си има своите отличници!

Тази година това са Трендафила Трендафилова с произведението „Минало-бъдещо време“, Силвия Богоева с „Отражения“ и Мариана Манева с „Ежедневие“. Техните творби носят силно послание и по изключително оригинален начин интерпретират зададената тема.

Трендафила е провокирана от информационните технологии във времето на минало и бъдеще, трансформацията на вид медия в друга.

 

Галерия НюансГалерия Нюанс

„Тази тема ми беше интересна именно, защото в момента това, което правя като серия е свързано с новото време, в което живеем, съвременните технологии, начинът на общуване. Това показвам в моята работа – как писмото като технологично средство за общуване и за разменяне на информация се трансформира в нашето време и добива точно този вид“, заяви за Tribune.bg авторката отличена с първа награда в конкурса.

Трендафила от няколко години работи с акрил. Техниката, която проличава в произведението ѝ наподобява иконописта, не толкова като цвят, а изключително финото и детайлно преливане на цветовете.

„Темата в картината ми е много директна, много директно изразена. Може би това е направило силно впечатление“, споделя Трендафила, като признава, че по принцип в своите произведения не обича да показва явно за какво става въпрос, избягва този наративен похват, който всъщност  присъства в тази работа.

„Обикновено загатвам това, което искам да кажа. Никога не го изказвам докрай и тотално както тук“, отбелязва победителката в конкурса.

„Това, което в момента ме вълнува са именно тези свръхтехнологични промени през последните 20 години у нас. Вълнува ме виртуалният свят, физическото пространство, контактът между тези две измерения“, разкрива младата художничка.

Тя се вдъхновява също така от своя собствен образ.

„В момента се рисувам много, изследвам се с един бекграунд към виртуалното пространство. Събирам както физически истории, мои фотографии, така и абсолютно непознати истории от виртуалния свят, социалните мрежи. Магическото, езотериката също много ме привлича и вдъхновява в живота ми отскоро“, разказва творческите си тя.

Силвия Богоева е отличена с втора награда от конкурса. Тя разглежда социалистическата монументална архитектура през погледа на настъпващото бъдеще. Паметникът на Българо – Съветската дружба се извисява над Варненския хоризонт от 1978 г. и за отминалите 4 десетилетия бетоновият гигант се трансформира от важен символ на тогавашната власт в обруган динозавър на една забравена епоха.

Днес варненци ползват дългото стълбище пред паметника за спорт, а от нерегламентиран вход „просветените“ се качват на тераса – горе на върха, откъдето се разкрива най-мащабната гледка над крайморския град.

Галерия НюансГалерия Нюанс

„Тази тема от доста години е мой начин на изразяване. Винаги съм била обвързана с красиви сгради, които се рушат, с паметници на културата. От доста години аз изследвам живота на огромните монументални паметници от Соца. На голяма част от тях по политически причини не се гледа с добро око. Аз обаче, не съм обременена с тяхното политическо минало. Като човек, роден през 90-те години смятам, че е ценно тези паметници да се запазват, независимо от това какво олицетворяват. Поради простата причина, че това е част от историята. За добро или за лошо това е минало през нас и ние не можем да се отървем от него“, споделя Силвия Богоева.

За изобразяването на самият паметник Богоева ползва фотография на Никола Михов от неговото известно фото изследване на българската социалистическа монументалистика “Forget your past” (“Жанет” 2012г.).

Ползването на изображение за колаж е напълно преднамерено. От една страна, хартията придава специфична материалност, която бидейки и фотографски точна, усилва усещането за пренасянето на паметника насред водите. Такава е и функцията на рамката, която е от лят бетон като самия паметник и тежи 35 кг.

В по-дълбок план, употребата на колаж в композицията позволява на двете подобни, но все пак различни изображения – хартиеният паметник и неговото водно отражение, да си общуват.

„Бутането на паметника пред НДК страшно ме жегна. Бях много против. Г-н Старчев е изключителен български автор, аз страшно много го уважавам. Случилото се много ме засегна и реших, че рано или късно това лично отношение към съхранението на тези паметници трябва по някакъв начин да интерпретирам с гласа си, който имам на художник“, категорична е Силвия.

Мариана Манева е отличена с трета награда в конкурса. Нейната работа „Ежедневие“ е олицетворение на „големите“ възможности на големия град, които привличат все повече млади хора. На пръв поглед всичко е розово, но забързаното ежедневие и рутината могат да „смелят“ и най-големите мечти.

Галерия НюансГалерия Нюанс

„Моите работи, които правя през последните 3-4 години са насочени именно към използването на предмети от ежедневието, предмети от бита, като променям техния контекст и им давам нов живот, малко ready-made неща. Произведението, с което спечелих трета награда, е направено специално за конкурса. Имах разходка до няколко пункта за вторични суровини. От самата месомелачка, която открих там, започнах да си развивам и темата „Миналото. Начин на употреба“. Идеята беше, че месомелачката смила някакви неща и като се замислих върху нашето ежедневие, си казах, че всъщност всички ние сме в една система, която непрекъснато ни смила и се стреми да ни направи под някакъв общ калибър – да живеем по конкретни правила, да правим определени неща, да съществуваме в нея. Всичко изглежда много прекрасно, особено така нареченият голям град, който привлича повечето млади хора, но в крайна сметка нещата само изглеждат розови. Рано или късно тази система ни пречупва“, споделя за своята работа Мариана, чиято специалност е дърворезба.

Неслучайно тя е използвала и дървени дибли, които от една страна олицетворяват серийното производство, а от друга са препратка към нейната насоченост в изкуството. Другите материали, които присъстват в тази инсталация са дъб и метал.

Изложбата на финалистите от конкурса на галерия Нюанс „Миналото. Начин на употреба“, в която са представени всичките двадесет и три произведения на младите художници, можете да разгледате до 15 март.  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Мнения

виж още

Мрежата

виж още

Хороскоп

архив