„Медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“ - 160 години от рождението на Антон ЧЕХОВ

Лекар по професия, писател по душа и призвание, безспорен майстор на късия разказ и абсолютен класик сред класиците, великият Антон Павлович Чехов оставя завинаги неизмерим отпечатък в света на литературата и театъра на 20 век. Днес, 160 години след неговото рождение, творбите му все още „говорят“ с дълбокия си психологически реализъм, човеколюбие и изящен език, неподвластни на времето, превръщайки своя създател в истинска „звезда от първа величина“ в плеядата на големите европейски драматурзи, както го определя самият Бърнард Шоу. „Чехов – това е Пушкин в проза“, описва го и Толстой.

С неговия метод на „потока на съзнанието“ (повествователна техника), по-късно възприет от Джеймс Джойс и други модернисти, Чехов оказва силно влияние на еволюцията на късия разказ. Отхвърляйки поуката в края на традиционната структура на разказа, той вече не поднася отговорите на читателя на готово, а задава въпроси. Неслучайно много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света.

За краткия си живот от 44 години и 26 години творческа дейност, той създава над 900 произведения, сред които най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които скоро стават част от безсмъртните класически произведения на световната литература. Произведенията му са преведени на повече от 100 езика, а прочутите му пиеси „Чайка“, „Вишнева градина“ и „Три сестри“ до ден днешен се поставят в театрите по цял свят.

По повод 160 години от рождението му, което е на 29 януари 1860 г., ви предлагаме някои от най-емблематичните мисли от големия руски писател.

„Човек е онова, което мисли за себе си.“

„Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя животът.“

"Желанието да се служи на общото благо трябва непременно да стане потребност на душата, условие за лично щастие.“

„Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам си наблюдавай и вниквай.“

„На човека са необходими не три аршина земя, не имение, а целият свят, цялата природа, където на воля да може да изяви всички свойства и особености на свободния си дух.“

„Аз въобще не искам от мен да произлезе нещо особено или да създам нещо велико, но просто ми се иска да живея, да мечтая, да се надявам, да успявам навсякъде… Животът… е кратък и трябва да го живеем по-добре.“

„Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист.“

„Смисълът на живота е само в едно – в борбата.“

 „Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.“

"Науката е най-важното, най-прекрасното и нужно в живота на човека, тя винаги е била и ще бъде висше проявление на любовта – само и единствено с нея човек ще победи природата и себе си.“

„На човека ще му стане по-добре тогава, когато му покажете какъв е.“

„Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, отколкото е видял и узнал баща му и дядо му.“

"Децата са свети и чисти. Не бива да ги превръщаме в играчка на своето настроение.“

„Който не може да вземе с ласка, няма да вземе и със строгост. — из бележника на писателя

"Удоволствие доставя само това, което не е нужно.“

„Краткостта е сестра на таланта.“— из писмо до по-големия брат Александър Чехов, 11 април 1889 г.

„Пази се от изискания език. Езикът трябва да е прост и изящен.“ — из писмо по-големия брат Александър Чехов, 8 май 1889 г.

"Изкуството дава крила и отнася далече-далече!“

„Който нищо не иска, на нищо не се надява и от нищо не се бои, такъв не може да стане художник.“

„Не Шекспир е главното, а забележките към него.“

„Ако в първо действие на сцената виси оръжие, то в последното действие трябва да стреля.“