София през вековете: Балове и други танцови забави

След Освобождението в младата българска държава започва да кипи бурен живот, изпълнен с надежди, оптимизъм и стремеж към достигане до „европейското“. Затова и особено важен момент от културните и светски прояви в столицата били баловете, виенско влияние, което бързо се превърнало в любимо забавление на т. нар. столичен хайлайф. Пищните украшения, безкрайните лакомства на бюфета, старомодната мелодия на цигулката, грациозните танци и изящните европейски тоалети на дамите, с които те умирали от нетърпение да се похвалят. В края на 19-ти век и началото на 20-ти баловете завладели София!

02 октомври 2019, 16:18

София през вековете: Столичният хайлайф в Царство България

Те били първоначално въведени в Княжеския дворец от княз Батенберг, като впоследствие тяхното провеждане се осъществявало почти всяка седмица в студените зимни месеци между декември и края на март.  

Дворецът през 1885 г. Поглед от площад "Александър I" към западната порта

Първите балове в столицата обаче се оказали не толкова сполучливи. Преди да им зададе тон, младият княз, който сам владeeл до съвършенство танцовото изкуство, решил да помолили жената на английския консул, госпожа Ласела, да дава уроци по лансие (много известен танц по онова време) на голяма група жени и мъже, бъдещи участници в дворцовите приеми. Тази част била донякъде изгладена, но когато дошло време за бала, изникнали други проблеми. Трябвало да бъдат решени и някои недоразумения по облеклото на гостите, които все още не били напълно запознати с европейския дворцов бален дрескод. Когато тръгвали на танци към двореца, богатите дами и господа си обували галоши, за да изгазят калта, но това са подробности.

18 януари 2020, 13:53

София през вековете: Битката с калта

 Ето как Петър Мирчев описва тази забавна ситуация:

„На първия бал офицерите се явили в новите си униформи. Младият Батенберг, грациозен танцьор, играл кадрил с мадам Бурмова, а Димитър Греков – с мадам Хранова. Женските тоалети обаче не били достойни за княжески бал. Всяка облякла каквото могла да намери или пригоди. Развеселеният княз се приближил до Иречек и го попитал защо не танцува. „Възпитанието ми е прекомерно философско и филологическо, Ваше Сиятелство“, отговорил усмихнат професорът.“

Действително към края на 19-ти и началото на 20-ти век на „новите“ танци, различни от хорото и ръченицата, не се е гледало с особено добро око от тогавашното българско общество, в което все още властвали патриархалните морални ценности и разбирания. По-късно, към 20-те години, когато столицата е завладяна от модата на тангото, вестници като „Дневник” и „Софийски новини” започват да бълват ден след ден остри слова срещу новопоявилия се танц, а танцуващите да наричат „печална жертва на модата”. Плътната близост на партньорите предизвиквала истинско възмущение сред моралистите. Споменавали английската кралица, която отказвала да танцува „това нещо”, австрийския император, който забранил на войниците да танцуват танго във военна униформа, германския кайзер, който също се произнесъл против него и папа Пий X , който първи заклеймил официално сладострастния танц. Но дотогава имало още време…

Този първи бал, както става ясно от спомените на Петър Мирчев, завършил по „нашенски“. Лакомствата от бюфета свършили малко след началото на бала, а в елегантния княжески салон „се зашумяло като на пазар“. Краят на приема бил белязан от буйно и весело хоро. „Виенските дърводелци не били съобразили с това, та няколко дъсчици от новоизкования паркет не издържали и се счупили.“, разказва писателят.

Така, след първите не чак толкова благополучни опити, последвали и по-успешни, като скоро баловете се превърнали в една от най-пищните страници на светския живот във вече заформилото се висше общество.

Сред балните зали, освен Княжеския дворец, по-късно били и още няколко емблематични сгради в столицата. Със също толкова блясък, скъпи вина и десерти, ги организирали и банкери, офицери, министри в елитни сгради като тази на „Юнион клуб”- някога намирала се на ул. „Раковска“, но днес за съжаление несъществуваща, на Военния клуб – най-стара измежду тях, без съмнение една от най-красивите сгради в София, издържани изцяло в стил на виенския барок, и Градското казино, където сега се помещава Софийска градска художествена галерия.

Панорамен изглед към Военния клуб, около 1930 г.

Сградата на "Юнион клуб", намирала се някога на пресечката с ул. "Раковска" с ул. "Иван Вазов"

Но за тези, имащи характер на по-скоро частни събития, освен строгияt етикет и ужасно скъпияt вход, бил присъщ и ограничен достъп. Могъл да присъства само определен подбран кръг от хора, предимно от висшето общество, т. е. от обкръжението на княза, и влизането се осъществявало само с покани. А тези покани трудно се придобивали от външни хора.

Затова и за да не останат по-назад, „обикновените“ граждани решили и те да си устройват забавления и започнали да организират множество вечеринки и празненства, отворени към цялото общество, сред които освен балове имало и по-редовни веселия в тогавашните кафе-шантани, барове и кръчми.

11 октомври 2019, 07:00

София през вековете: Нощният живот

И ако на изисканите баловете на столичния хайлайф имало строг етикет за облеклото, то тези приличали по-скоро на карнавали, на които всеки идвал с дрехите, които има - сватбена рокля, народна носия, плисирани поли, а понякога и бални тоалети. Танцувалните салони, в които се организирали тези „отворени“ забави, също се различавали от пищните и лъскави помещения на висшето общество. В тях нямало кой знае каква украса – по стените поставяли книжни декорации и знамена от хартия, а осветлението идвало от големи газени лампи, спуснати от таваните. Но въпреки това гостите истински се забавлявали.

Легендарното кабаре с циганката Кева. Вижте повече за нея в статията "София през вековете: Нощният живот"

 „Около жените на салона са наредени стотици столове от най-разнообразни фасони, форми и цветове. Там са насядали танцувачи и танцувачки от всички съсловия и от четирите краища на града… До някоя претенциозно облечена в бална рокля е седнала танцувачка с червена блуза и черни поли, до нея синя рокля силно плисирана. Някоя е навлякла венчалната си рокля, слабо поправена, за да заприлича на бална, а до нея бабичка с шамия бди за моралното държане на щерка си и да я опази от изкушение (в повечето случаи нейната бдителност оставаше безплодна!).”, пише и Георги Верин в спомените си.

Така се веселели столичани в стара София – някои с повече блясък и по-елегантно, други по-шумно и непретенциозно, някои предпочитащи валса или тангото, други – необузданите и безкрайни хора, но всички с голямо въодушевление и любов…

Снимки: Стара София