София през вековете: Някогашната улица „Търговска“
Преди бомбардировките тя свързвала зародиша на градската част на София – площад “Бански” с конака на бейлербея, а по-късно Царския дворец…
Днес най-известната търговска улица в столицата без съмнение е "Витошка". Знаете ли обаче, че някога, чак до Втората световна война, животът и кипежът на града били съсредоточени на една друга софийска улица? Тя носела името „Търговска“ и свързвала зародиша на градската част на София – площад “Бански” с мястото, където някога се намирал конакът на бейлербея, а по-късно Царският дворец…
По време на бомбардировките през Втората световна война обаче, тя е напълно разрушена и в началото на 50-те години попада в рамките на новия централен площад “Ларгото”, като по този начин завинаги изчезва от лицето на града. Но не и от спомените.
В края на 19-и и началото на 20-и век „Търговска“ била все още най-цветущата софийска улица, на която винаги бликал градски живот. Заедно с “Княз Борис I” тя представлявала една от най-важните търговски артерии, вероятно още в самото начало на съществуването на града – както в османско време, така и през българското възраждане и в по-далечната история…
На нея били струпани множество дюкянчета, магазини, а пред тях още от ранни зори излизали предприемчивите им собственици и търговци, които се подготвяли за дългия ден с чаша ароматно турско кафе в ръка. „Търговска“ улица никога не спяла…
„Когато човек тръгнеше навремето преди Втората световна война по улица „Търговска", която бомбите над София разрушиха изцяло, той съвсем сериозно биваше затруднен къде да спре, за да позяпа.“, пише в спомените си Драган Тенев.
На нея човек можел да намери буквално всичко – от чорапи, жартиери и разни накити, през булчински рокли, мъжки шапки и военни фуражки, та чак до лекарства, детски играчки, стъкло, пишещи машини, швейцарски часовници, кинокамери… И вероятно всякакви други неща…
От площад Бански в миналото тръгвали 5 лъча към най-важните географски центрове в страната. Именно тази улица била един от тях. Водеща към конака, тя минавала и през Народното събрание (Партийния дом), тогава все още несъществуващ. На негово място там се издигал т.нар. Тетевенски хан, а на това на ЦУМ били разположени някои от най-известните локали в Стара София, един от които – прочутото Македонско кафене, в което по това време се събирала македонската делегация.
Изключително известно здание тук, познато още на пътешествениците от 16-и век, било и Чохаджийският хан, където някога дубровнишките търговци складирали своите сукна (чохи). Той представял голяма четвъртита сграда с дебели стени и две врати. След разрушението му, при регулацията на улицата, от него останали златарските дюкяни на улица Дрин.
Срещу него, от другата страна на улицата, се намирала една друга бележита постройка – старият безистен. До преустройството на града той стърчал високо над дюкянчета и къщички, които били долепени до външните му стени. Безистенът бил продълговата сграда с няколко кубета, а вътре, от двете страни на прохода, се редели малки дюкянчета. Иречек слушал от стари софиянци, че около 40-те години на 19-и век безистенът бил с голяма врата и пазел все още девет от кубетата си. В него тогава се складирали най-скъпите стоки.
Според летописите под сводестите му стени се намирала и изтъкнатата златарска чаршия, която предлагала бижута с най-фина изработка. Ето какво ни разказва за безистена и Райна Костенцева:
„На улица „Търговска“ (…) имаше един интересен безистен – някога покрита чаршия, каквито е имало и в много други части на града, повечето от които впоследствие са били открити, за да влиза слънце в прихлупените дюкянчета. Тази старинна останка се облягаше на масивен зид от джамия или хан, обрасъл в бурени и храсти, в които гнездяха разни видове птици. Рано сутрин със започване на работния ден, на чаршията птичките запяваха в хор и създаваха приятно настроение и на продавачи, и на купувачи. В малките дюкянчета работеха златари, продавачи на антични гривни и украшения – пафти, пандантиви, обеци, чибуци, филигранови игли от сребро за косата, колиета, брошки и др. Цялата „Търговска улица“ със своя прочут златарски безистен представляваше един живописен и фееричен кът, и ако тогава беше запазена, днес щеше да бъде една от най-оригиналните старинни украси на столицата.“
В близост до някогашния хотел Кобург, който по-късно щял да бъде преустроен в сграда на дружество "Балкан“, бил разположен и един от старите софийски фонтани, внесени от Виена. В тогавашна София бароковите чугунени фонтани били най-ранните декоративни елементи, използвани за украса на площадите, градините и представителни места в града. Монтирането им започнало през 80-те години на 19-и век, но за съжаление, повечето от тях са премахнати с течение на времето.
Един от тях бил монтиран именно на ул. "Търговска" при площад "Александър I". Описвайки богоявленския ритуал на 6 януари 1883 г., Константин Иречек отбелязва в дневника си, че на площада имало "нов шадраван с водоскок". Димо Казасов обаче ни разказва, че в началото на 20-и век той бил премахнат: "Тъй като постоянната липса на вода държеше в бездействие водоскока, той бе демонтиран".
На най-голям разцвет улицата се радвала в периода от Освобождението до към 40-те години на 20-и век, когато за съжаление е погубена вследствие на бомбардировките. Тогава тя е изцяло разрушена. 10 години по-късно се прави нов градоустройствен план на София, но улица „Търговска“ така и не бива възстановена. Мястото е разчистено, старата улица заличена, а върху руините на ѝ са изградени сградата на Министерството на тежката промишленост (днешният Министерски съвет), Софийското Ларго и Партийният дом.
Най-колоритната улица в Стара София се изпарява сякаш никога не я е имало… Днес от нея са останали само няколко стари снимки, летописи, спомени и една красива носталгия. Носталгия по някогашната София, която вече е изгубена, но която винаги ще пазим в сърцата си.
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/obshtestvo/sofiya-prez-vekovete-nyakogashnata-ulitsa-targovska/
Коментари (0)
Добави коментар