София през вековете: От Черната джамия до “Св. Седмочисленици”

„В София, в Черната джамия

Владее пълна тишина

И на щика на часовоя

Блещи среднощната луна…“ (Из стара градска песен)

За един град и за хората, живеещи в него можем да научим много от неговите храмове. Тъкмо такова място е и църквата „Св. Седмочисленици“ – една от най-почитаните и обичани църкви в столицата днес, по чиито високи и стародавни каменни зидове са запечатани хиляди спомени от вековната история на града. Издигната много отдавна като джамия, през годините тя променя няколко пъти предназначението си – от склад за оръжия и взривни материали, през затвор, а днес – православен храм… Но как започнало всичко?

В края на XV в. София постепенно се развива като важно политическо и военно средище в Османската империя, за да се превърне скоро в център на Румелийското бейлербейство. Интензивно се изграждали джамии, ханища, бани, теккета, конаци, кервансараи, безистени и техните оловни покриви лъщели отдалеч. София придобила характерен ориенталски облик…

Османското архитектурно изкуство достигало до съвършенство с творчеството на прочутия строител Мимар Синан (1489-1588). Смята се, че Сюлейман Великолепни поставил задача тъкмо на него да изработи плановете и да поеме ръководството по създаването на молитвен дом, „по-хубав и по-величествен от всички християнски църкви в София“. Така през 1528 година била издигната внушителната постройка, в която днес се помещава църквата „Св. Седмочисленици“, но като мюсюлмански храм. Сградата била построена върху имот на Рилския манастир с метох, а при разкопки от 1901 година на същото място са открити останки от стар християнски храм от V-VI век и още по-старо светилище на древногръцкия бог-лечител Асклепий.

Джамията била наричана Коджа дервиш Мехмед паша на името на великия везир Соколлу Мехмед паша, а също и Имарет джамия, но, както ще видим по-късно, сред старософиянци тя се назовавала като Черната джамия.

Улица Самоковска с Черната джамия, автор: Йозеф Обербауер, 1892 г.

Още през XVII в. привличала вниманието със своето високо въздигащо се кубе, хубаво осветление и външно и вътрешно изящество.

"Коджа-дервиш Мехмед-пашовата джамия е на везира Мехмед паша. Тя се именува Имарет джамия и е един светъл храм. Като султанска джамия, и тя е с високо кубе. Отвътре, както и отвън, е много величествена. Чудните кубета са покрити с олово. Минарето е много високо и симетрично. Тая светла джамия е майсторска работа на архитект Коджа Синан, който в този везирски храм е показал голямото си изкуство"., пише известният османски пътешественик Евлия челеби за молитвения дом.

Както от него, така и от други пътешественици е засвидетелствано, че към джамията имало медресе - духовно училище; имарет - място за приют на бедни и болни хора, и безистен, където се предлагали за продажба различни стоки и с печалбата от тая дейност се издържал целият комплекс.

В близост до джамията пък се извисявал кервансараят на Коджа Мехмед паша. За него споменава Вратислав от Митровица, който останал много доволен, когато в 1591 г. отседнал в страноприемницата и му направили впечатление чистите и удобни стаи и добрата храна.

През XIX век обаче всичко се променило. С упадъка на империята, значението на София намаляло, османското население постепенно започнало да се изселва, а издръжката на джамията станала непосилна. С времето тя била занемарена и след като вследствие на едно земетресение минарето ѝ паднало, била окончателно изоставена. Така, когато руските освободителни войски навлезли в София, заварили някогашния мюсюлмански храм, превърнат в склад за муниции.

София, скоро след Освобождението, улица “Самоковска”, която днес се нарича “Граф Игнатиев”, а в дъното се вижда Черната джамия (Коджа-дервиш Мехмед паша) / снимка: Lostbulgaria.com

По-късно запустелите сгради към него започнали да се използват като затвор, в който Новоосвободена България отпращала своите провинили се, пък и не толкова провинили се министри… Зад дебелите каменни стени на Черната джамия време са прекарали много видни български държавници, като Петко Каравелов, Димитър Петков, Димитър Ножаров и др. В двора на джамията стърчала бесилката на затвора…

Тази всяваща тръпки картина дава повод на някои да смятат, че оттук идва названието Черната джамия… Истината обаче е, че то произлиза най-вероятно от факта, че минарето е било изградено от витошки гранит, който е черен на цвят.

И при все това, след Освобождението обликът ѝ действително бил злокобен, а нейното прозвище и многото градски легенди само подсилвали още повече готическия мрак, който се въздигал като унес от високите ѝ почернели каменни зидове.

„Те се издигаха заплашително над безлюдната улица, и всеки, който минаваше оттук бързаше по-скоро да се отдалечи, защото се мълвеше, че понякога в нея, вкарвали хора, грабвани от улицата. (…) При липса на улично осветление София, особено в покрайнините, дето се намираше и Черната джамия, силуетът на постройката дори и при пълна луна навяваше ужас. Колчем минехме край нея, аз затварях клепачи и ги стисках силно, прилепена между баща си и майка си. Не исках да гледам тази страшна сграда, за да не сънувам кошмари през нощта.“, спомня си Райна Костенцева.

Но след обявяването на София за столица на Третото българско царство, градът започнал да се развива и нараства, а на мястото на изселилите се османци от цялата страна започнали да прииждат хора и в югоизточна посока се оформя цял нов квартал, наречен Алигина махала. Възникнала естествена нужда от църква, която да служи на православните граждани.

Така през 1901 г. със съществената подкрепа на Петко Каравелов се решава храмът да бъде обърнат в православна църква, посветена на Светите Седмочисленици. Преустройството е завършено за 2 години и на 27 юли 1903 църквата бива осветена, а този ден е определен от Българската православна църква като Ден на успението на Свети Климент Охридски и Ден на Светите Седмочисленици.

Преустройството от джамията Коджа Дервиш Мехмед Паша в църква

Промените обаче не се приели еднозначно от всички. Един от критиците на реконструкцията бил народният поет Иван Вазов, който под инициалите Х. Х. във вестник „Мир" от октомври 1901 г. пише:  „Аз не попитах кой е архитектът на тоя нещастен план, но той би заслужил първата премия, ако се даваше такава по конкурс за архитектурно безвкусие”...

Храмът "Свети Седмочисленици" и околното пространство със сградата на 6 ОУ "Граф Игнатиев". Градината при църквата все още липсва, на нейно място се виждат сградите на известния затвор при Черната джамия, които ще бъдат разрушени през 1926 г.

Всъщност за архитекти били избрани Йордан Миланов и Петко Момчилов. Съборени са минарето от черен гранит и медресето, намиращо се на мястото на днешната градинка пред църквата и са достроени ъгловите куполи, камбанарията и нартекса.

Ъгълът на ул. “Граф Игнатиев” и бул. “Патриарх Евтимий”, вдясно се вижда църквата “Св. Седмочисленици” (след преустройството), вляво домът на инж. Михаил Момчилов (днес сграда на Нотариата), след 1903 г. / снимка: lostbulgaria.com

И въпреки недоволствата на някои граждани, едно е сигурно. Реконструкцията, освен че е успешен опит сградата да бъде запазена, е важна част от европеизирането на града и превръщането на младата, все още с ориенталски вид, столица в модерен и развиващ се град.

снимка: Стара София

Така, постепенно спомените за зловещата някога Черна джамия избледняват и до днес църквата „Свети Седмочисленици“ остава едно от най-знаковите кътчета на София, носещо в себе си години история. Историята на един град…