София през вековете: От Шарен мост до Лъвов мост и историята на четирима софийски книжари

Всеки ден хиляди столичани преминават над Владайската река при „Мария Луиза“ и бул. „Сливница“, бивайки внимателно надзиравани от безмълвните и строго опнали котешките си гърбове четири лъва… Непременно Лъвов мост е едно от най-забележителните архитектурни здания на София, но още по-забележителна е историята на тези лъвове. Защо са четири, защо нямат езици и какво всъщност символизират?

Каква е историята на този мост? Задавали ли сте си тези въпроси някога, минавайки оттам?

Изглед от края на 20-те години

Крачейки по него, ние всъщност минаваме през множество исторически пластове – от дълбока древност, чак до Следосвобожденска София. За заселването на местността в далечното минало свидетелстват и находките, открити там, датирани около VI – V в. пр. Хр. В османско време мостът е бил познат с името „Сандъкли кюпрю“, а реката – с названието Канлъ дере, т.е. Кървава река, защото според градската легенда в тази част на коритото били хвърлени телата на избитите българи, защитавали Средец при неговото падане под османско владичество. А според друго предположение, в миналото в близост до реката се намирали касапчийници и кожарници, които непрекъснато превръщат реката в кървава…

На двата бряга на реката се простирали площади, на които всеки Великден и Томина неделя се правели събори. Още Феликс Каниц описва Владайската река като “канла”, т.е. кървава.

Благодарение на негова рисунка от 1871 г. добиваме представа за общия изглед на София от пространството на моста, когато градът още има ориенталски вид. Както той пише: ”…тази разкошна панорама в най-пълно вечерно великолепие… Гъсто едно до друго изникнали минарета в източната половина на града, идват, впрочем, без никакви обяснения, че тя е главното средище на мохамеданското население , докато в западната , християнската част, белите остри кули на Мюселим и Телек Хасан джамия се явяват уединени покрай куполите на катедралната черква.”

София преди Освобождението, гравюра на Феликс Каниц

Мостът бил известен още и под името “Банишор” подобно на махалата. Софиянци обаче го наричали най-често „Шарен мост“. Историята му се свързва с името богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди, който станал известен сред шопите като „шашавия Халил“.

Една реколта се случила много добра и тревата избуяла до пояс, та софийските селяни се чудели какво да я правят. Изведнъж се разчуло, че Халил купува слама и шопите започнали да се надпреварват кой да му донесе повече. Прозорливият ефенди никого не върнал. Макар и евтино, той плащал всекиго и на въпросите защо му е толкова слама, спокойно отговарял, че „времето продава сламата“.

Поглед към София от Шарения мост (Лъвов мост), началото на 80-те години

Следващата година се оказало, че реколтата не е чак толкова добра и хитрият чорбаджия продал стоката си с голяма печалба. За да докаже на съгражданите си, че въобще не е толкова луд, за колкото го мислят, със спечелените пари, той решил да построи мост. От едната страна поръчал да изпишат „С време продадох, мост създадох“, а от другата нравоучение от Корана – „Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“. В духа изцяло на ислямската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му „Шарен мост“. Днес тези надписи не са съхранени.

Историята на моста обаче се свързва с още нещо – до Освобождението това място било предназначено за екзекутиране на "душманите на империята"… В Османските градове съществувало правило – ако престъпникът не е от града, да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в него. Така например Левски е обесен до Източната порта, при Орханийското шосе, откъдето е дошъл в София.

Подобна била и съдбата на четирима български книжари, за които страниците на софийската история казва твърде малко. Това били Стоян Недялков Табаков, Никола Стефанов Чолака, Георги Стоицев и Киро Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи).

София било единственото селище в България по това време, в което книжарите образували нещо като своя „Завера”. Това се дължи най-вече на бистричанинът Никола Чолака, наричан още „Шопският апостол“, който бил активен помагач на Левски в Софийско. Георги Стоицев – Песнопевецът, псалт в църквата „Св. Крал“ (сегашна „Света Неделя“) и „таен” човек на делото бил негов пръв помощник. Песните му извън църквата обаче били опасни и именно те ще го пратят на бесилото по-късно.

На стара фотография, публикувана в списание Сердика от 1940 г., виждаме и други двама от книжарите  – Стоян Табаков и съименникът на Никола Чолака – Никола Вардев, който по чудо успява да се измъкне от бесилото.

Стоян Табаков (вляво) и Никола Вардев (вдясно) / сп. Сердика

Някъде между 1876 – 1877 г. двамата започнали разпространяването на „Народна песнопойка” със стари хайдушки песни. С продажбата ѝ се залавят още Никола Чолака, Киро Геошев – Селянчето и Георги Стоицев. В София съвсем не е спокойно. Градът не въстава през април 1876 г., но дейността на софийските книжари оказва влияние върху населението и властта започва да подозира, че то се организира за съпротива.

Така, не след дълго в конака пристигнали доноси и четирима от софийските книжари били заловени и осъдени на смърт. В местността „Капана”, близо до дюкяна си, увисва книжарят Стоян Недялков Табаков. На вратата на книжарницата, край пътя за Бистрица, е обесен и Никола Чолака. Георги Стоицев – най-младият от тях екзекутират тъкмо на тогавашния „Шарен мост”, а техния сътрудник Киро Селянина – на Конския пазар (Женския пазар). Смъртните присъди били изпълнени на 15 ноември 1877 година.

Веднага след Освобождението Христо Г. Данов – възрожденски учител и книжовник, родоначалник на книгоиздаването в България, предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е посрещната с голямо одобрение от интелектуалци и политици и се стига до изработването на мащабен проект за мемориален комплекс за всички българи, загинали на това място.

Панорама към София в първите години след Освобождението. На преден план улица Ломска с Шарения мост - днес бул. Мария Луиза и Лъвов мост.

Изпълнението му се осъществява през 1889 – 1890 г. от фирмата на известните чехи братя Прошек и струва колосалните по това време 260 000 златни лева. Строежът и украсата на моста са по идея на Вацлав Прошек, а невероятните бронзови фигури на лъвовете са направени във Виена от австрийската фирма търсената в цяла Европа „Рудолф Филип Вагнер“.

Лъвов мост - профил / Стара София

За съжаление цялостната идея не е напълно завършена и от мемориала са издигнати само мостът и четирите постамента с лъвовете. Те обаче и до днес остават един от най-значимите символи и архитектурно-художествени паметници на културата в столицата. Защото зад четирите лъва без езици стоят не само обесените книжари от Софийско, но и цялата по-голямата история на кървава битка за Освобождението.

Посрещане на младоженците Княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза на Лъвов мост, 1893 г. / Стара София