24 години галерия „Финес“: Разговор с Мариела Табакова

„Да представяш произведения на изкуството е истинско удоволствие и определено трябва финес и усет за това!“

Едно от най-култовите кътчета за изкуство и култура в столицата – галерия „Финес“ вчера отпразнува своя 24 рожден ден с изложбата „Нашенци“, посветена на още едно важно събитие – 130 години от рождението на големия наш писател, художник и хуморист Димитър Чорбаджийски–Чудомир /1890-1967/.

12 февруари 2020, 15:45

Галерия „Финес“ с изложба, посветена на 130-годишнината от рождението на Чудомир

Съществуваща от 1996 г., за тези години галерията е успяла да запознае софийската публика както с едни от най-бележитите имена в изобразителното изкуство в България, така и с някои от по-малко познати автори, като една от основните ѝ цели е да популяризира българското творчество. “Портретът”, “Натюрморт”, “Голо тяло”, “Графиката - от възрожденската щампа до днес”, както и изложби на Донка Константинова, Георги Урумов са само част от многобройните проекти, представени в нея.

Какво е да си галерист, пред какви трудности се изправя човекът на изкуството и за пътя, който изминава „Финес“ през тези 24 години ни разказва Мариела Табакова, дългогодишна собственичка на галерията, която цял живот се занимава със изкуство и която на предишния ден отбеляза своя рожден ден.

Защо „Финес“? Как избрахте да кръстите галерията така?

Трудно ми е да кажа, това беше толкова отдавна… Защо точно „Финес“? Може би, защото обичам всичко да се прави с финес, всичко да се прави по най-елегантния, по най-тактичния начин. Още повече самото изкуство предполага финес, красота, елегантност, грация и си мисля че, това наименование много подхожда на дейността, която правим. Да представяш произведения на изкуството е истинско удоволствие и определено трябва финес и усет за това!

Как всъщност започна всичко с „Финес“ и как избра да поемеш по пътя на изкуството?

Ами всяко ново начало е един вид авантюра. Ти никога не знаеш какво точно ще стане и как ще стане, но е много важно, когато се започва нещо, да се започва от любов и от душа. И тогава става. Поне при мен така стана… Аз учех второ висше изкуствознание, от малка, може би някъде от гимназията, страшно много се запалих по изкуствознанието, по изобразителното изкуство, много ми харесваше и така бях решила, че задължително ще уча и ще завърша изкуствознание. И в един момент ми дойде идеята, че всъщност за един изкуствовед най-доброто, което може да направи, е галерия. Бях щастлива, че имах подкрепата и помощта на един невероятен изкуствовед – проф. Искра Велчева, която за съжаление вече отдавна не е между нас. Тя беше преподавател в Академията, познавахме се много добре с нея, готвеше ме за кандидат-студентските изпити, и точно тя ми подаде ръка. А може би първите художници, с които се срещнах, които също отдавна не са между живите, бяха Златка Дъбова и Атанас Нейков – едно невероятно семейство, невероятни творци. Запознаха ме с тях, за да си поговорим за изкуство и Златка ме посрещна без да ме познава предварително, като един сърцат човек, с китка здравец и сребърна паричка. И някак си това ми даде увереност, че това е пътят, който трябва да следвам. И все още си пазя тази китка и продължавам да се занимавам с това. Не е лесно занимание, макар че може и да изглежда такова. Вижда се само приятната част на нещата, но никак не е лесно, особено в днешно време, когато малко или много имаме едно девалвиране на ценности, но въпреки всичко, пак казвам, когато правиш нещо с любов, от душа, от сърце – тогава е удоволствие и се получава.

Това е най-хубавото – човек да работи това, което обича! Какви обаче са трудностите, пред които се изправя един галерист?

Трудностите са и много и не толкова. Един галерист на първо място трябва да познава много добре изкуството, трябва да има усет към истинските неща, за да може да подбира изложбите, авторите, които да представя. Освен това самата организация на една изложба – тя не е лесна нито за художника, нито за галериста. За галериста – да – картините са нарисувани,  но те също така, трябва да бъдат рамкирани, да бъдат подготвени за експозиция. След това самата експозиция, аранжирането, подреждането… Всички ежедневни неща, които се извършват за една изложба – от поканването на пресата, гостите, колекционерите, които купуват картините… Всичко това не е лесна работа, не се случва ей така, но в крайна сметка, малко или много, с истинско желание се случва.

Какъв път измина галерия „Финес“ за тези 24 години?

Много дълъг път, с много трудности, но и с много радости. Защото винаги, за тези 24 години, сме се опитвали да представяме качествено, стойностно изкуство. Тоест винаги сме търсели онази публика, която разбира от изкуство, която можем да провокираме. Винаги сме се опитвали да стоим и сме стояли далеч от всякакъв тип „булевардни“ работи, всякакъв вид халтура, винаги сме се целили към истинското изкуство. И това от една страна е прекрасно, защото създава едни традиции, един поглед върху нещата, една образована публика, която идва в галерията, и с която е удоволствие да комуникираш. От друга страна не е лесно, защото това изкуство търси своите елитарни почитатели, имам предвид от гледна точка на колекционери, търси своето място, своята стойност, и в една малка държава като България това не е много лесно. Но пък идеята е да образоваме колкото се може повече ценителите на изкуството, за да се осъществи това, за което вероятно всички галеристи си мечтаем – да има истински меценати на изкуството в България, да може да се дава път на повече млади хора, да остават тук, защото има много талантливи млади художници и изкуствоведи, на които обаче, за съжаление, им е трудно да се реализират у нас.

Имаш ли своя любима изложба за всичките тези 24 години в галерията?

Ами не бих казала, че имам любима изложба, трудно ми е да кажа. Наистина е имало много, много хубави изложби, които са минали през галерията. Общо взето сме правили изложби на всички най-известни български художници, а също и на много известни български художници, които живеят в чужбина, на много автори от страната, сборни изложби… Както казах и на самото откриване „Портретът“ беше една уникална изложба с портрети само от частни колекции, от Николай Павлович, Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, до съвременни автори – уникална колекция...! Също изложбата „Голо тяло“… Правили сме много първи самостоятелни изложби на автори, които вече са доценти и преподаватели в университета, които са утвърдени художници, което някак си наистина дава стимул на галериста, дава му желание да продължава, да се случват тези хубави неща. И всъщност, това е – то е както при артистите, като при музикантите – когато видиш аплодисментите на публиката и всичко друго се забравя и се зареждаш и си готов за нови подвизи! По същия начин аз като видя щастливите лица на хората от изложбата, която сме представили, неминуемо всичко друго остава назад.

А защо избрахте тъкмо Чудомир за тази рождена изложба на галерията?

Ами както казах, за рождените дни винаги се опитваме да показваме нещо стойностно, да показваме некомерсиални изложби, и понеже Чудомир е един от любимите ми автори, като автори – събирателно казано. Защото много обичам да чета Чудомир, много ме зарежда, а много обичам и да гледам Чудомир – неговите произведения. И понеже се навършват 130 години от рождението, мисля че беше редно наистина да почетем този голям художник.

Какви задачи си поставяш за бъдещето на галерията и какво си пожелаваш за нейния рожден ден?

Пожелавам си да има повече колекционери, да има истински колекционери образовани колекционери, с които да е удоволствие да си говори човек, да им показваме колко добри художници и стойностни работи имаме. Пожелавам си, може би, да излезем извън територията на страната, да покажем и на Европа, на Америка, а защо не и към Изтока, колко качествени художници имаме, колко невероятно стойностно изкуство имаме, въпреки че сме една малка колкото длан страна… Така че мечтите са много, надявам се да можем да осъществим нещо от тях!

И аз ти пожелавам същото, дано да се сбъдне! Благодаря за разговора и честит рожден ден на теб и на галерията!

Благодаря!